Малки деца 2006
Лентата представя тъмно, но и комично приключение през един познат, но и непознат свят; историята на един брак, на децата, на желанието.
Лентата представя тъмно, но и комично приключение през един познат, но и непознат свят; историята на един брак, на децата, на желанието.
Вместо да се притъпят, ноктите на стария лъв са станали още по-остри и страшни. Един железен юмрук, облечен в кадифена ръкавица, смачква безмилостно жертвите си. Много от младите лъвове биха могли да се поучат от неговата хапливост, жизненост, пламенност и дързост. Първото предупреждение идва още със заглавието, където иронията коварно ни дебне. Но ако говорим за ирония по-правилно е да кажем, че в целия филм именно жестокостта тъче мрежата си. В нея като мухи попадат пресветите митове, обредите, утвърдените ценности на установения ред на обществото, с което Бунюел не е преставал да урежда сметките си, вземайки за прицелна точка неговите най-омразни страни: лицемерието като нравствена цензура, почтеността като фасада и техните вечни пазачи - институциите, църквата, армията и полицията.
Семейство Льолиевр живеят в буржоазна къща край едно бретонско село. Софи, новата прислужница се справя добре, но е малко странна. Тя се сприятелява с Жан, пощальонката на селото. Двете момичета проникват в къщата на Льолиевр. Връзката им се превръща в див бунт, отвъд доброто и злото.
Фердинан е женен за богата италианка. Тя му е омръзнала, той скучае. И тогава се появява Мариан. Тя не е виждала Фердинан от четири години. Оказва се, че заедно се чувстват добре. И защо да не опитат още веднъж? Но първата среща им носи неприятности... и те трябва да избягат от Париж, но къде? На Лазурния бряг...
В семейството на богат милански индустриалец се появява млад мъж и присъствието му внася смут. След като си тръгва, всеки от членовете на семейството е променен и реагира по свой начин. Трябва ли фабулата на филма да се разчита като парабола? И Христос е разкривал на хората истинската им същност, но понякога е трудно да застанеш лице срещу лице с него и да поемеш отговорността за себе си...Въпреки, че е силно оспорван, филмът е отличен с наградата на Международната католическа служба.
Животът на фамилия от висшата буржоазия в Милано се превръща в антична трагедия, когато примерната съпруга и майка неочаквано въстава срещу семейните порядки.
Първият кадър улавя лентата на кардиограма, а след това професорът по история се наслаждава отблизо на забележителна картина с помощта на лупа. Малко по-късно се появява героинята на Силвана Мангано - с веждите на Марлене Дитрих и в кожено палто, тя сякаш е произведение на съвсем различно изкуство. Мангано търси в Рим местенце, където да скрие младия си любовник. Старият мансарден апартамент на професора се оказва идеален за целта. Професорът протестира, докато в кадър не влиза жиголото с шал и барета.
Филмът е оригинална смес от фикция и научно изследване. Разкрити са биологичните ключове на нашето поведение, като паралелно се показват съдбите на трима герои, експерименти с опитни мишки и теорията за човешкото поведение на професор Анри Лабори.
За да се отърве от досадното ухажване на влюбения в нея 40-годишен Антоан, красивата Патриция предлага на млад шофьор да се представи за неин съпруг. Избраникът почти успява да изиграе ролята... си, но попада в едно семейство, обърнато с краката нагоре заради необмислена покупка на фалшиво петролно находище на брега на Ориноко.
В семейството на Юбер дьо Тартас се случва събитие, което обръща с главата надолу установените от години порядки. При полярна експедиция е открит човек, замръзнал в ледовете преди 60 години. С помощта на учени той оживява и се оказва дядото на жената на дьо Тартас. Това поражда редица комични недоразумения.
1921 г., в началото на двайсетте години. Не далеч от Париж в замъка на Маргьорит Дюмон има парти. Както всяка година, нейният кръг от любители на музиката се събира там около една велика кауза. Никой не знае много за тази жена, освен че тя е богата, и че целият й живот е посветен на нейната страст: музиката. Маргьорит пее. Тя пее от сърце, но тя пее ужасно фалшиво. Подобно на Бианка Кастафиоре, Маргьорит живее със страстта си в собствения си балон, а лицемерната публика идва, за да се посмее. Всички я аплодират и се отнасят с Маргьорит така, сякаш тя е дива, и тя вярва че е. Когато един млад, провокативен журналист решава да напише статия за най-новото й изпълнение, Маргьорит започва да вярва още повече в таланта си. Това й дава куража да си мисли, че тя трябва да следва мечтата си.